SpaceX записа успешен провал при втория тест на Starship

136 прочитания

Вторият изпитателен полет на свръхтежката орбитална система за многократно използване SpaceX Starship, който стана факт днес, 18 ноември 2023 г., премина значително по-успешно от първия, но системата отново не успя да извърши пълния тестов профил и бе загубена след взривове с неясен произход.

Т.нар. „Second Integrated Flight Test (IFT-2)” дойде почти точно седем месеца след първия тест, който приключи със зрелищен взрив само четири минути след старта.

IFT-2 бе проведен от космодрума Бока Чика, Тексас. По програма, тестът трябваше да продължи около 90 минути и да включва изстрелване; отделяне на ракетата-носител Super Heavy от орбиталната степен Starship; контролируемо спускане в Мексиканския залив на Super Heavy и мекото ѝ „приземяване” във водата; след около 70 минути в космоса, Starship трябваше да започне да навлиза в атмосферата; да извърши управляемо планиране и да се разбие в Тихия океан, северно от Хавайските острови.

Стартът стана факт в 07,03 часа местно време (15,03 часа българско време). Веднага стана ясно, че нещата вървят много по-гладко от първия тест, когато свръхмощната ракета носител изпотроши стартовата площадка, а хвърчащите ѝ парчета повредиха част от двигателите на Super Heavy.

При днешният старт всички 33 двигателя Raptor, които задвижват ракетата-носител, горящи течен кислород и течен метан, работеха видимо нормално. Полетът вървеше приблизително точно по плана, който SpaceX бе предварително оповестил.

Две минути и 40 секунди след старта Super Heavy изключи 30 от наличните си 33 двигателя, което бе подготовка за отделянето на орбиталната степен Starship. При първия тест тази стъпка въобще не успя да стане факт, което принуди SpaceX да подходят по друг начин към задачата. При днешното изпитание отделянето на двете степени стана по т.нар. метод „hot-staging”. Това значи, че двигателите на Starship се задействат още преди двете степени да се разделят.

Отделянето на двете степени премина видимо нормално и Starship продължи да набира височина и скорост, тласкан от собствените си шест мотора Raptor (три оптимизирани за работа във вакуум и три оптимизирани за работа в атмосферата).

Точно тук тестът започна да се разминава с предварително планираното. Super Heavy трябваше да включи още 10 от моторите си и да забави падането си към земята. От телеметрията, която SpaceX споделяше, обаче се видя, че се задействаха девет мотора, които се присъединиха към работещите три. В следващите секунди няколко Raptor се изключиха, видя се активната работа на малките маневрени двигател, както и проблясъци от малки експлозии, а три минути и 20 секунди след старта Super Heavy се взриви на височина от 90 km.

На видеото предавано от SpaceX се видя, че експлозията стартира в средата на ракетата-носител, което навежда на мисълта, че Super Heavy е била унищожена след сработването на системата за самоликвидация.

През това време Starship продължи да набира височина и скорост, като три минути и 30 секунди след старта вече бе на височина от над 100 km – т.нар. „Линия на Карман” или признатата от FAI долна граница на космоса.

От Starship не се искаше да излиза на стабилна околоземна орбита, а вместо това трябваше да опише балистична траектория, която да я отведе в оказаното за разбиване място в Тихия океан. Най-високата точка на тази крива бе на 250 km над земната повърхност.

Пет минути и 10 секунди след старта Starship достигна височина от 140 km, след което видимо започна да набира височина по-бавно, макар и ускорението да продължаваше да е сериозно.

Осем минути и пет секунди след старта, на видео стрийма, който даваше SpaceX, се забеляза нещо като два взрива – първо малък, след което по-сериозен. Към този момент телеметрията показваше височина от 148 km и скорост от малко над 24 000 km/h. Малко по-късно, телеметрията спря да се обновява. От SpaceX първоначално обявиха, че това е нормално, но 11 минути и 30 секунди след старта от компанията обявиха, че са загубили Starship.

Останките на апарата са паднали североизточно от Пуерто Рико.

Основателят на компанията SpaceX, Илон Мъск, не коментира по същество тестът, а в официалния си профил в социалната мрежа X (Twitter) от SpaceX се поздравиха с успешния старт и отделянето на двете степени, като се отбеляза, че Super Heavy е претърпяла т.нар. „rapid unscheduled disassembly” (бързо/внезапно непланирано разглобяване) – евфемизъм, който компанията използва в случай на провал с някоя от ракетите ѝ. Коментари за съдбата на Starship, обаче нямаше.

IFT-2 може да се класифицира, като провал, защото не бе изпълнен пълния профил на изпитателната мисия. В същото време, SpaceX демонстрираха очевиден и сериозен напредък – стартовата площадка видимо оцеля след старта, Super Heavy изглежда работеше нормално, носейки се на пълната мощност на 33-те си мотора. Нормално изглеждаше и отделянето на двете степени, макар и наблюдатели на космическата индустрия да отбелязват, че е възможно нещата да не са били толкова гладки, което да е довело да (най-вероятно) контролираното ликвидиране на ракетата-носител, тъй като е нямало начин тя да се управлява при спускането ѝ към морето.

Часовникът, обаче тиктака за SpaceX, защото през декември 2025 г. модифицирана версия на Starship трябва да отведе двама американски астронавти от лунна орбита до лунната повърхност. NASA е договорила използването на Starship HLS (Human Landing System) в рамките на мисията Artemis 3. Договорът е на стойност $2,89 млрд. и включва не само спускаемия апарат за Artemis 3, но и един тестов безпилотен полет до лунната повърхност, който трябва да стане факт някъде през 2024 или началото на 2025 г. Не по-малко предизвикателство е, че Starship HLS трябва да бъда презареден на земна орбита от други Starship, като за това ще са нужни няколко (вероятно около 10) старта.

Така в следващите две години Starship трябва да достигне впечатляваща надеждност.

Съвсем отделно, SpaceX разчита на системата за извеждане на следващото поколение на сателитите Starlink, a компанията е договорила и два комерсиални полета около Луната.

Свързани теми

Предишна публикация
Цел: Ефективност на достъпни цени
Следваща публикация
Oбещаха още два медицински вертолета
136 прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

Българската космонавтика преди четвърт век – Част II

Професор Борис БОНЕВ продължава своя разказ от първо лице за постиженията на българската космонавтика преди четвърт век, като в тази втора и последна част разказва за проекта „Фобoс” и българското участие в него.

Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 61 (септември 2013 г.)  

Към първа част.

Нов успеше тест за New Shepard

Ракетата New Shepard на Blue Origin извърши успешен безпилотен суборбитален полет днес, 13 октомври 2020…

Успешен старт за Ariane 5

Европейската ракета-носител Ariane 5 успешно изведе на орбита три сателита. Стартът бе проведен вчера, 15…
Меню