Темата за отбраната мина без съществени спорове в рамките на преговорите за бъдещото коалиционно споразумение и при сравнително безболезнено обединение около базови постулати, а може би най-изненадващата част бе появата на Тодор Тагарев, като експерт към коалиция „Продължаваме промяната” (ПП). Това стана днес, 26 ноември 2021 г.
Преговорите по тема „Национална сигурност” (които обаче на около 99% се въртяха около отбраната) продължиха малко над четири часа и половина и бяха водени от Асен Василев. На тях присъстваха представителите на ДБ, ИТН, БСП и ПП. От дискусията е трудно да се изведат генерални изводи за бъдещето на военната ни авиация, предвид факта, че участниците се опитваха да не влизат в сериозни полемики и най-невралгичните теми останаха извън финалните 20 точки, около които се обединиха евентуалните бъдещи коалиционни партньори.
Като цяло, всички участници потвърдиха, че българската отбрана се гради основно около членството на страната в НАТО и Европейския съюз.
Тагарев
Най-запомнящото се от събитието беше появата на Тодор Тагарев. Той бе седнал от страната на ПП и участваше в дискусията от нейно име. Тагарев, обаче не се представи в какво качество присъства, нито даде детайли за себе си, както сториха другите участници.
Струва си да се припомни, че през пролетта на 2013 г. Тагарев бе служебен министър в кабинета Райков, назначен от президента Росен Плевнелиев. През април 2016 г. той зае поста директор на Института по отбрана „Цветан Лазаров”. Това стана по времето на министър Николай Ненчев, а медийни публикации от онова време твърдяха, че това е станало след промяна на изискванията към длъжността и отмяна на необходимостта директорът да е действащ офицер.
Тагарев се задържа на поста по-малко от година и бе освободен през март 2017 г. по време на служебния кабинет „Герджиков”. Тогавашният служебен министър на отбраната и настоящ служебен премиер Стефан Янев заяви, че Тагарев се е опитвал да влияе върху техническите спецификации по проектите за придобиване на нов изтребител и нова бойна машина за пехотата. Тагарев отрече това да е така, но бившият министър Ненчев го потвърди.
По време на действието на т.нар. „Комисия Gripen” Тагарев яростно атакуваше процеса, в рамките на който бе определено, че офертата за шведските Saab Gripen е най-добра. През 2017 г. той участва и в създаването на сдружението „Атлантически съвет на България”, а на следващата година се опитваше многократно да атакува военната експертиза по темата за новия изтребител и настойчиво подкрепяше покупката на F-16 и атакуваше алтернативата Gripen.
Ролята на Тагарев в плановете на ПП за сектора „Отбрана” вероятно ще станат ясни в следващите седмици.
И пак бумащина
БСП, ИТН и ДБ се обединиха около необходимостта от нов стратегически преглед на отбраната, нов план за организационно изграждане, нова програма за превъоръжаване, промени в Закона за отбраната и въоръжените сили и други подобни, все „хартиени” и теоретични дейности.
Велизар Шаламанов, който не успя да влезе, като депутат в 47-то Народно събрание, а сега се представи за „говорител в сектор „Отбрана” на ДБ, заяви че коалицията му има изготвен план за радикално превъоръжаване и модернизация, който да се реализира до 2030 г. и който ще глътне между 30 и 15 млрд. лева.
Атанас Зафиров от БСП заяви, че е нужен всеобхватен процес за превъоръжаване, който да отчете дългосрочните тенденции в геополитиката. За реалистичен план за превъоръжаване, отчитайки се финансовите възможности на страната, се застъпиха и от ИТН. Единствено от тази партия повдигнаха въпроса за придобиването на употребявана военна техника, която сега се намира на въоръжение в други страни от НАТО, с цел намаляване на разходите за превъоръжаване.
Тодор Тагарев, обаче заяви, че няма нужда от нови нереалистични планове, които няма да са обезпечени, и няма да се реализират.
„Запознах се с Програма 2032 (тя беше приета в последните дни на кабинета „Борисов 3“ – бел. ред.). В него се казва, че е много важно да се изградят минималните отбранителни способности, друг текст казва, че трябва да имаме 2% от БВП бюджет за отбрана и по средата се казва, че ние с този бюджет може да изпълним само 25% от това, което ни е необходимо”, отбеляза той.
В крайна сметка, бе прието, че ще се прави евентуално нов Стратегически преглед на отбраната, след като се анализира направеният наскоро такъв от страна на кабинета „Борисов 3”. Ако наличният се счете за слаб, ще се прави нов.
Все пак се прие, че ще бъде изготвена нова програма за превъоръжаването, която ще е с хоризонт от 10 години и трябва да премине през одобрение от Народното събрание. Срокът за реализацията на това е края на 2022 г.
Поставен бе и въпроса, че програмите за превъоръжаване и модернизация, трябва да се правят така, че в тях да има максимално участие на родната военна индустрия, включително чрез технологични трансфери и индустриално сътрудничество. Тодор Тагарев изрази скептицизъм, че това е възможно в голям мащаб и според него е по-добре да съсредоточат усилията само в тези отрасли, където България може да бъде конкурентноспособна.
Шаламанов се опита да прокара тезата, че всички договори за превъоръжаване и модернизация трябва да се извършват само със страни от НАТО и ЕС, вероятно визирайки скъсването на отношенията с Русия и Беларус. Така заложено, обаче означава страната ни да не сътрудничи с държави, като Швейцария, Израел и Южна Корея. Предложението на бившия депутат от ДБ, обаче не бе отразено във финалния документ.
Въпросът със структурата на въоръжените сили бе засегнат, но и той остана също в графата „трябва да се помисли”. Бяха изказани различни идеи, включително и радикални такива, но се даде да се разбере, че наличната структура в момента е ненужно обременена от администрация, командвания и бюрократщина, а заложената численост от 43 000 души е нереалистична. Тодор Тагарев посочи, че трябва да се внимава с тези действия.
Парите
Никой от участниците не бе против достигането на военни разходи в рамките на 2% от БВП. Имаше леко повишаване на тона между представителите на БСП, които желаеха да се посочи, че разходите ще са „до” 2% и представителите на ДБ, които желаеха да няма такова ограничение.
„Няма да ползваме показателя процент от БВП. Дават се пари за конкретни способности, а не се дават пари, просто да се раздадат едни пари”, заяви Асен Василев, който се спряга за бъдещ финансов министър.
Василев каза, че България ще спази ангажимента си пред НАТО за достигане на 2% военни разходи до 2024 г., но подчерта, че тепърва ще се правят разчети как точно ще се случи това.
Като цяло, от БСП и ИТН бяха по-умерени около плановете за инвестиции в отбраната, посочвайки, че доста други публични сектори са недофинансирани.
БСП, ИТН и ДБ излязоха с, до някъде, сходни предложение за създаване на фонд, който да се използва за финансиране на програмите за превъоръжаване и модернизация. Стана ясно, че в него могат да се вливат пари от продажба на излишните имоти и въоръжение на МО, парите идващи от такси за експорт на стоки с двойна употреба и други подобни. Детайлите около фонда ще се изчистват допълнително.
Самият военен бюджет ще бъде разпределение в съотношение 60:20:20 между разходите за личен състав, текуща издръжка и капиталовите разходи.
Велизар Шаламанов държеше да подчертае, че капиталовите разходи трябва да идат не за ремонт на старата и неефективна техника.
„Незабавна смяна на зенитните комплекси, защото няма как F-16 да лети в българското въздушно пространство, ако работи ЗРК от типа, които имаме. 1999 г. НАТО ни помоли да ги изключим всички, за да прелитат техните F-16”, каза той.
Заобикаляне на спорните въпроси
Присъстващите на преговорите се опитаха да заобиколят максимално всички твърде полемични теми. Така например, от БСП държаха да се посочи, че наличните МиГ-29 и Су-25 ще се поддържат до замяната им с нови бойни самолети. Велизар Шаламанов пък държеше да се заяви, че във възможно най-кратки срокове ще се прекрати всякаква зависимост от Русия и Беларус при поддръжката на наличната бойна техника и да се пенсионира „варшавската“ техника.
В крайна сметка, тази конкретика бе избегната във финалните 20 точки.
От ДБ искаха да на българска територия да се приемат военни формирования на страни от НАТО.
„България трябва да домакинства многонационални военни формирования. Това трябва да стане още през 2022 г. Ограничения ни ресурс, да се компенсира от съюзни формирования у нас – сухопътни войски, сили за специални операции, ПВО, ВВС и ВМС”, заяви Георги Цветков, представител на ДБ.
Атанас Зафиров от БСП пък посочи, че това ще бъде прието остро от част от обществото и ще изкриви посланията от преговорите. ИТН и ПП не заеха категорична позиция, но в крайна сметка този въпрос не бе споменат във финалните точки.
От ДБ настояваха и за посочване на Украйна за алтернатива на Русия и Беларус при поддръжката на военна техника, но Асен Василев отхвърли това, като каза, че това е обект на външната ни политика, а не на отбраната. Преговорите на тема външна политика са утре, 27 ноември.
Хората в отбраната
Всички участници подкрепиха необходимостта от повишаване доходите на военнослужещите, взимане на мерки за подобряването на условията за работа, подобряване на социалните придобивки, преодоляване на неокомплектоването на армията и други сходни теми.
Бе посочено, че е нужен преглед на военното образование у нас, неговата модернизация и оптимизация.
Тодор Тагарев, обаче отвори въпроса за служителите на МО, които в момента са и пенсионери. Той определи въпросът, като „морален”. Неговият сподвижник Шаламанов го подкрепи и заяви, че не е нормално да има майори и полковници, които едновременно да са пенсионери и все още да са на действителна служба.
Беше решено, че казусът трябва да се разгледа по-добре, като се определят позиции и длъжности, които ще са отворени за пенсионерите и такива, каквито ще са затворени.
Добре е да се посочи, че в момента около 20% от военните пилоти у нас са се пенсионирали, но остават на действителна служба. Това разкрачено положение бе въведено преди почти десетилетие при кабинета „Борисов 1”. Така, хем се въведе известна пенсионна реформа, хем се даде шанс на офицерите в армията да се пенсионират на по-добрите условия, но да останат на служба.
***
Така от преговорите стана ясно, че конкретиката около развитието на въоръжените сили и ВВС в частност, ще се разглежда по-късно и вероятно вече на ниво правителство, политическо и военно ръководство на армията, Народно събрание и ресорни комисии в него. Най-вече в контекста на приемане на нови стратегически документи и прегледа на съществуващите.
Тодор Тагарев посочи, че според него е изключително важно усилията да се съсредоточат върху осигуряването на пълна готовност за приемане на вече купените осем F-16. Той явно визираше батака около инфраструктурата в авиобаза Граф Игнатиево.
Темата с покупката на следващите осем F-16 не бе разисквана в прав текст, въпреки че решение по въпроса ще трябва да се взима още през следващата пролет. Тагарев единствено посочи, че желае постигането на пълните оперативни способности на типа у нас да стане в рамките на 2024 – 2025 г. Това, обаче ще се реализира трудно – едно, поради това, че според официалния график, последните два F-16 ще пристигнат през август 2024 г. и второ, има по признание на представители на Lockheed Martin, рестарта на производството на типа трупа закъснение (макар и още да не е ясно как това ще се отрази на България).
